Идеята на режисьора идва от желанието му да изследва нарушената комуникация между хората. Според него хората се раждат еднакво добри, но глобализираното общество е факторът, който ги деформира и тласка към алчност, определяйки просперитета само и единствено като финансово обезпечено бъдеще.

Ема – главната героиня в този театрален колаж, е от тези хора, които се опитват да открият съчувствие, без да наранят достойнството си. Сложна личност с богат на горчивина житейски опит, тя е наранявана и унижавана, но същевременно борбена и надарена с изключителна сила и надежда за духовен живот. Тя пътува в спомените си на минали възходи и падения в различни краища на Земята, където хора маски определят правилата и където не може да се покаже такава, каквато е, защото й е отнета възможността да каже това, което мисли.

Телефонът и очакването нечий глас да се обади се превръщат в страст и смисъл на живота на Ема. Той по време на действието става символ на дестабилизираната й връзка със света.. Неистовото желание за общуване на Ема я препраща в своеобразно превъртане на живота, който й предстои, в обратно пътуване във времето с всички измерения на Аз-а.