В своята интерпретация на, може би най-известната пиеса на Бернар Мари-Колтес, „Роберто Зуко”, Асен Блатечки ни разказва история за свобода, любов, смърт и предателество. Тя провокира екзистенциални въпроси за житейския смисъл на човека. Всички тези теми са представени с ирония, но в същото време представлението не дава изчерпателен и еднозначен отговор на въпросите, които поставя.

  Представлението очертава различни белези на модерното общество. „Роберто Зуко” хвърля сатиричен поглед върху времето, в което живеем, пълно с характери, доведени до лудост, достигащи почти до гротеската. То представя широк спектър от герои с техните присъщи човешки слабости, с истинската драма на това да бъдеш майка, девственица или просто дете.

  Главният герой, чийто прототип е действителен сериен убиец, който извършва няколко убийства и други престъпления, най-вече в Италия и Франция през 80те годинина 20ти век, е не просто криманално проявен насилник. Той има значима роля във взаимоотношенията с останалите герои в спектакъла. А коментарът върху нашето общество е оставен на зрителя.

   Роберто Зук ще ни покаже, че за да се открие слънцето не трябва „да се опитва през стените, защото от другата страна тези стени има други стени, все е затвор. Трябва да се бяга през покривите, към слънцето. Никога няма да издигнат стена между слънцето и земята.