Близо 100 години  Ст.Л.Костов е на върха на българската комедиография. Все още никой автор не е успял толкова дълбоко и тънко да проникне в народопсихологията на народа ни и да  съвмести смешното и тъжното в характера на българина. Затова навярно той е сред най-обичаните български автори. Първата му комедия „Мъжемразката” излиза през 1914 г. Сред любимите на българина  заглавия, които и до днес се играят с успех, са „Вражалец”, „Големанов”, „Женско царство”, „Златната мина” .

И ето че още една, незаслужено забравена пиеса, изтупана от пепелта на времето и отминалите епохи, се връща за нов живот и ярко се вписва в комерсиалното ни съвремие.

„Членъ 223” излиза от печат през 1931 г., но от тогава нещата изобщо не са се променили, дори може би са станали по-провокативни. Ако Ст.Л.Костов беше наш съвременник, тази лека комедия навярно би се превърнала в жестока гротеска.

С характерния Стелекостовски стил, комедията добронамерено се присмива над дребнобуржоазния снобизъм и парвенющината на времето, в което е писана. Съвременните препратки непреднамерено експонират непреходните балкански слабости – мечтите за световна слава, евтините тарикатлъци и стремежът към лесно забогатяване, които ни съпровождат и днес.