Едно любопитно малко дете се крие в короната на голямо дърво. Под него белобрад и добродушен старец, тръгнал към морето, сяда за да си почине. Забелязва момичето в клоните и решава да го развесели с фокус. А кой не обича фокусите и магиите? Всички се захласваме по тях, нали? Може би защото е приятно смайващо, когато невъзможното изглежда лесно и напълно постижимо. Когато предмет изчезне или се появи пред погледа ни в миг, дошъл или отлитнал в прозрачния въздух - карта за игра, букет, заек или пък цигулка... Сигурно обичаме тези трикове защото те подсказват, че светът и животът крият всякакви вълшебства, че приятелството, надеждата и радостта са винаги възможни, че всеки миг може да ни изненада с магията си, стига да не се крием твърде упорито в клоните на своето дърво.

Пиесата се поставя за първи път в България.