Егоизмът не е плод на нашето време. Това е част от човешката същност. Част от нашето несъвършенство и част от стремежът ни да го разберем. Неразбирането ни кара да оправдаваме всичко, за да можем да продължим напред и да избегнем самотата. Човек не си дава сметка, че е самотен заради собствения си егоизъм и не разбира колко малко е необходимо да промени, да се откаже, да приеме, да преструктурира, за да бъде щастлив.
И разбира се, вината никога не е в нас. Тя е там някъде, забулена в оправдания, в изисквания и претенции. Всичко това обаче не значи, че трябва да се предаваме и да не се борим със себе си.
Една изключителна ситуация в един обикновен ден. И тогава идва ред на едно от най-великите качества на човека – възможността да се надсмее над себе си дори тогава, когато говорим за неща, кодирани в същността му, като егоизма.
Калин Сърменов – режисьор