заглавието е по едноименната песен на д-р Стефан Москов, изпълнена от квартет „До ре ми фа“ през 1965 г.
 
Сценарий Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов
Използвани са текстове на Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юри Олеша, Андрей Платонов, Аксел Мунте, Артур Лундквист, Емил Чоран и Е. Л. Доктороу.

 
След като не се игра няколко години, „Едно малко радио“ се завръща на сцената. Този път в Сити Марк Арт Център. Вие, които обичахте представлението и го гледахте по няколко пъти, елате пак!
За тези които на са го гледали, ето „насочващото“ мнение на Румен Леонидов за него:
 
„Час и половина сама жена на сцената? Без антракт? И нито един зрител да не заспи? Не може! Но може. Деветдесет минути смях, смях до сълзи, смях през сълзи, сълзи без смях, фантастична пантомима, гротески и гегове, пищни пародии, дивни джаз вариации, импровизации, тиха тъга, сиромашки смях, виртуозни мизансцени, парадоксални обрати, мимолетно замлъкване, продължителна тишина, пак взрив от аплодисменти, горчив и сладък словесен мед, масово удивление, влага в очите, щастливи лица, замаяни от възторг озарени зрители, комедия без кича на комиците, без тъпотии и тъпни, без простотии и плоскотии, нон стоп летене из сцената, тика-такащо танцуване, пластични пламъци, разковаващи скечове, невъзможни режисьорски находки, драматургични тайфунища, интелектуални Аз асоциации, простонародни заигравки, ритащи балкански ритми, звукоподражания, гейзер от музикални и белетристични цитати, ретро кино и нелигава романтика, саркастични, карикатурни етюди срещу умственото дебелогъзие и просташкото дебелоочие, внезапни послания и извисяващи препратки по текстове от италианските гении Федерико Фелини и Марчело Мастрояни, от руските класици Юрий Олеша и Андрей Платонов, от шведския писател Артур Лундквист, от румънския философ и есеист Емил Чоран, както и от романист №1 на Америка, наричан Е. Л. Доктороу...
Целият този невероятен наниз от словесни бисери и сюжетни ходове е нанизан по сценария на актрисата Мая Новоселска, на постановчика Теди Москов и на помощник-режисьора Борислав Стоилов. Резултатите? Убийствени. Трите най-големи награди за шеметната игра на Мая Новоселска – на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК), Награда „Икар 2012” за главна женска роля и Награда „Аскер 2012” за главна женска роля. Макар че ролята й не е главна, защото Мая е съвсем сама на сцената, няма друга женска, нито поддържаща роля. За това пък нарисуваните пред очите ни, с гениално вдъхновение, женски образи са няколко дузини... В чужбина тя спечели наградата на публиката на театралния фестивал „Ел Понто“ в Любляна Словения и предизвика бури от аплодисменти в „Талия“ театър в Хамбург.
Не случайно в края на представлението публиката е напълно зашеметена. И не ще да си тръгва, стърчи права и вика бис. Какъв бис? Мая е изцедена. Махва с ръка и спира музиката, благодари от името на изкуството, наречено театър. Покланя се доземи. Край. Ла фиеста е финита.