заглавието е по едноименната песен на д-р Стефан Москов, изпълнена от квартет „До ре ми фа“ през 1965 г.
Сценарий Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов
Използвани са текстове на Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юри Олеша, Андрей Платонов, Аксел Мунте, Артур Лундквист, Емил Чоран и Е. Л. Доктороу.
След като не се игра няколко години, „Едно малко радио“ се завръща на сцената. Този път в Сити Марк Арт Център. Вие, които обичахте представлението и го гледахте по няколко пъти, елате пак!
За тези които на са го гледали, ето „насочващото“ мнение на Румен Леонидов за него:
„Час и половина сама жена на сцената? Без антракт? И нито един зрител да не заспи? Не може! Но може. Деветдесет минути смях, смях до сълзи, смях през сълзи, сълзи без смях, фантастична пантомима, гротески и гегове, пищни пародии, дивни джаз вариации, импровизации, тиха тъга, сиромашки смях, виртуозни мизансцени, парадоксални обрати, мимолетно замлъкване, продължителна тишина, пак взрив от аплодисменти, горчив и сладък словесен мед, масово удивление, влага в очите, щастливи лица, замаяни от възторг озарени зрители, комедия без кича на комиците, без тъпотии и тъпни, без простотии и плоскотии, нон стоп летене из сцената, тика-такащо танцуване, пластични пламъци, разковаващи скечове, невъзможни режисьорски находки, драматургични тайфунища, интелектуални Аз асоциации, простонародни заигравки, ритащи балкански ритми, звукоподражания, гейзер от музикални и белетристични цитати, ретро кино и нелигава романтика, саркастични, карикатурни етюди срещу умственото дебелогъзие и просташкото дебелоочие, внезапни послания и извисяващи препратки по текстове от италианските гении Федерико Фелини и Марчело Мастрояни, от руските класици Юрий Олеша и Андрей Платонов, от шведския писател Артур Лундквист, от румънския философ и есеист Емил Чоран, както и от романист №1 на Америка, наричан Е. Л. Доктороу...
Целият този невероятен наниз от словесни бисери и сюжетни ходове е нанизан по сценария на актрисата Мая Новоселска, на постановчика Теди Москов и на помощник-режисьора Борислав Стоилов. Резултатите? Убийствени. Трите най-големи награди за шеметната игра на Мая Новоселска – на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК), Награда „Икар 2012” за главна женска роля и Награда „Аскер 2012” за главна женска роля. Макар че ролята й не е главна, защото Мая е съвсем сама на сцената, няма друга женска, нито поддържаща роля. За това пък нарисуваните пред очите ни, с гениално вдъхновение, женски образи са няколко дузини... В чужбина тя спечели наградата на публиката на театралния фестивал „Ел Понто“ в Любляна Словения и предизвика бури от аплодисменти в „Талия“ театър в Хамбург.
Не случайно в края на представлението публиката е напълно зашеметена. И не ще да си тръгва, стърчи права и вика бис. Какъв бис? Мая е изцедена. Махва с ръка и спира музиката, благодари от името на изкуството, наречено театър. Покланя се доземи. Край. Ла фиеста е финита.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане