СТЕФАН СПАСОВ

Никъде не учат как се живее. Има университети, психотерапевти, църкви, психоаналитици, псевдо окултни учители, какви ли не духовни практики и медитации, но като че ли никъде не стигат до същността. Почти няма човек, справил се със себе си и смисъла на собственото си съществуване. „Щастливи хора не познавам“, както казва Чехов.

„Страх за опитомяване“ разказва с разбиране и чувство за хумор  историята на четирима души, опитващи се да разберат причините и поводите за провалите си в живота, да изкажат омразите и любовите си, но и да видят смисъла на втория шанс в живота на всеки човек. А защо не и да ни накарат да се замислим за тихата, но силна мъдрост на доброто и човечността, а също и за възможния изход от страха за опитомяване т.е. от свикване или приспособяване към него и неговите последици. Или както казва един от героите: Просто кажете нещо хубаво и да приключваме!

„Страх за опитомяване“ е написана през 2014 г. Печели наградата „Петър Ковачев“ за драма през 2014 г. Номинирана е в направление „Авторски прочит“ на Международния фестивал „Друмеви театрални празници, Шумен 2015. Включена е в сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“ на Оля Стоянова, който излиза през 2015 г.

 Без страх за страховете

Живеем във време, в което хората като че ли се забравят, че животът ни е съставен не само от успехи, но и от провали. Въпросът е как отделните хора се справят с грешките, страховете и провалите си? С вините, съмненията и разочарованията? Можем ли да изговорим на глас пред непознати хора всичките си страхове и провали?

Героите в „Страх за опитомяване“ се опитват да се борят със страховете си  свой начин - събират се и разказват за всички грешки и провали, през които са преминали, за да продължат да живеят нормално. Един ден към групата се включва човек, който носи истинска вина – не измислени истории и дребни прегрешения, а истинска вина, с която не знае как да се справи. След тази среща вече нищо не е същото – вече трудно може да се определи кое е добро и кое зло, къде минава тънката граница между вината и прошката. А големият въпрос е как се живее след това.