Театърът би могъл да бъде мъничко място, където да се води диалог, където човекът да чува своите мисли, своите въпроси, да мисли и да се включва в онова приключение, на което го кани театърът.

Станислав Стратиев

Блестящата сатирична комедия “Сако от велур” е точно такова смешно, тъжно и на места страшно приключение из абсурдните и в същото време толкова познати житейски случки. Тази необикновена история започва, когато езиковедът Иван Антонов си купува сако от велур и иска да подстриже космите по него заради подигравките на приятелите си. Сакото е подстригано, но в същото време е записано в чиновническите регистри като “частна овца”. А за овцете, както и за всички други притежания, трябва да се плащат данъци. Безобидна шега или просто грешка? Работата е там, обяснява един от героите в пиесата, че днес никой не си признава грешката. Такъв е стилът. Днес правят пет нови, само и само да скрият старите. Затова и толкова очевидни грешки минават още за успехи.
Оттук започва ходенето по мъките и спускането по пързалката, по която Иван Антонов и двамата му приятели са запратени в лабиринта на бюрокрацията. А това е безкрайна, смешна и налудничава траектория из реалностите на “българския модел”.