Комедията „БАСЕЙНЪТ” оживява за първи  път на българска сцена с постановката на Атанас Атанасов и актьорите Мимоза Базова, Веселин Анчев, Анастасия Ингилизова, Асен Кобиларов и Евелин Костова, които в театралната среда на сценографа Нина Пашова и музиката на Добрин Векилов – Дони, вдъхват допълнителна доза хумор в комедията на Щефан Фьогел.
               Щефан Фьогел е вече познат у нас. Един от най-търсените немскоезични автори спечели симпатиите и на българската публика. Обяснението е много просто. То се крие във факта, че авторът е превърнал забавлението в своя професия. Той пише вече от двайсет години. Започва като на шега с кратки кабаретни текстове, които съчинява и в които участва заедно със сестра си. Постепенно осъзнава, че това занимание му носи огромно удоволствие и така от 1993 година работи като писател и актьор. Бързо става известен в Европа с комедиите си, които са повече от двайсет. Те се играят в Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Словакия, Полша, България.Умението му да владее до съвършенство всички комедийни правила в драматургията и характерния му жив диалог, получават висока оценка навсякъде.
                Иначе, роденият през 1969 година в Блуденц (Австрия) Щефан Фьогел има съвсем различно образование. Той завършва бизнес информатика в Цюрих, но рано след своето дипломиране се ориентира към театъра. В процеса на самото писане, Фьогел се стреми максимално да си доставя удоволствие, влизайки в ролята на първи зрител.
              „Комедията като жанр позволява да бъдат преодолени всички табута” – казва Щефан Фьогел и с пиесата „БАСЕЙНЪТ” отново доказва, че няма тема, която да не е подходяща за комедия. А героите – в типичния за автора стил, попадат във водовъртеж от комични ситуации и изненадващи обрати, които провокират много смях и забава, но и сериозни мисли за смисъла на човешкия живот.
 
              „Когато за първи път прочетох „Басейнът“ си спомних как на 60 години скочих с бънджи. Няколко месеца след това опитах полет с делтапланер, а на 61 скочих с парашут… Не зная дали ще се престраша да вляза в морето без плавници. Възможно е… Вероятно трябва да ми попадне още една подобна пиеса, или отново да видя Ален Делон в „Роко и неговите братя“, за да преодолея баналните битови съображения и артистично да се хвърля в нова авантюра. Защото както Ана Шнайдер, така и аз зная, че „има толкова много неща, които трябва да наваксам, а имам толкова малко време“. Вие също го знаете… Ще бъда щастлив, ако след нашия спектакъл нагазите усмихнати в своя басейн… Струва си!
С благодарност към екипа на театъра, в който прекарах едни от най-вълнуващите си професионални години!”
                                          Атанас Атанасов