40 години по-късно шедьовърът на Йордан Радичков – „ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ” отново е на сцената на Народния театър, и отново сътворен от звездна компания от актьори.

Всичко в тази смешно-драматична история започва с появата на един… скитащ балон, откъснал се от фронтовете на Втората световна война, която изневиделица се появава над Аврамови махали. Това събитие води до сформирането на три групи селяни, които започват преследването на балона. Образите на преследвачите са повече от колоритни: Даскал Киро, Хаджи Аврам, Петлето, Илийко, Матей Нищото, Аврам Совалката, Игото, Павел, Петър, Аврамовица, Аврамчето, Бабина Душица.

Любопитното е, че един от актьорите в спектакъла – Георги Мамалев, участва и в първата постановка на „Опит за летене” в Народния театър през 1979 г. година, но в друга роля.

За пиесата си Радичков пише: “В събитията участват още: детско хвърчило; бълха; опитомена врана с името Момо; ангели, които пренасят душата на един умрял човек от Аврамови махали; група от Влашко с гуцулски пищялки; група сърби с арнаутски пищови и възгласи: “Йебем му богу и богородицу!”; група гърци, изпълняващи тъжна мелодия на струнни инструменти; група турци с ходжа, със зурли и маанета, отделно прахоляка, който вдигат. Тези четири групи трябва да символизират Балканите, които не остават безучастни при появата на скитащия балон. Те ще присъствуват само звуково, като едната мелодия сменя другата. Най-високо сред Балканите е нашата група от преследвачи, тъй като ние сме в самия център на полуострова. Тъй като сме сред Балкана, ще прибягваме и до помощта на ехото. Въздушните течения в планините са почти винаги възходящи: ако духнем птича перушинка, тя ще се понесе нагоре към небето, ако пуснем хвърчило, то ще се подеме нагоре, ако духнем глухарче, неговите нежни парашути ще се подемат нагоре. Балканите са обиталища на орлите, обиталища на летателни идеи, там духът на човека се рее високо в облаците и всеки от героите поне веднъж е летял насън.

Тази хроника има скромната задача да покаже как от реални събития простолюдието създава митове. Всички митове са създадени от простолюдието, смесица от въображение и невежество, и една постоянна мечта човек да се откъсне от мизерния и презрян земен живот. Като се осветлява и стопля чрез човешката душа, презрения и мизерен живот започва да звучи почти баладично и засиява с чисто човешка светлина.”