Малко противоречива постановка, след чийто край зрителят излиза от театралния салн със смесени чувства. На места брилянтен хумор, другаде безсмислени и груби глупости. Актьорското присъствие поне беше добро. Много слабо и скучно начало, по-скоро добър край. Цялостна оценка за постановката: 5/10. Не бих я препоръчал на драго сърце.

Ако сте чели пиесата на Едмон Ростан,за величието на духа,нежността,смелостта,таланта и т.н.пред физическата грозота,без да сте гледали великолепната постановка с Андрей Чапразов,ще разберете,че само антипод на Сирано може да направи такава уродлива постановка.Споделям чак сега мнението си,тъй като въпросният Антипод се оказа опасен рецидивист-чрез Ричард трети се подигра и с доверчивата публика и с Шекспир.Този път публиката не се подведе от услужливите, величаещи режисьора критици и половината напусна салона преди средата на представлението.

аз много харесвам Теди Москов - почти не съм пропуснала негова постановка. Но след Пътува Одисей се бях зарекла повече да не ходя на негови представления. Не издържах. СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК като постановка ми върна надеждата, че в Теди маята не е превтасала. Прекрасна сценография и т.н. Обаче играта на Деян Донков и Владо Карамазов е просто потресна. Приличат на връзкари, които колкото се некадърни, толкова повече ги тикат да играят. Теди, къде са ти вихрените постановки с Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска и изобщо със старата ти трупа??? Постановка само със драматургия, сценография и ефекти не става. Трябват и качествени актьори. Иначе просто не е истинско. Тръгваш си от постановката наполовина емоционално. За съпоставка - Снигерьов с Камен Донев - тежък сюжет, мракобесен декор, буци в гърлото, мъжът до мен плачеше.... Камен се взривява на сцената. Не се пести... и всичко е адски истинско...

В тази постановка Москов се опитва да реализира формулата „2 в 1”: изкуство за елита и изкуство за народа и то в едно и също представление. Дали е успял? Според мен напълно – 1. начесал си е крастата, 2. напълнил е салона и 3. вдигнал е кръвното на всички, които са очаквали да гледат нормален театър.
Не мога да отрека, че трябва да се експериментира – иначе още щяхме да гледаме на сцената актьори с дървени маски пред лицата. Пък и експерименталното днес след време е класика. Коректно е обаче когато те подлагат на експерименти да ти искат съгласието, най-малко – да те информират. Както ни осведомяват за съдържанието на колбасите, например. Вземете дори един афиш за танцово шоу – от него веднага се разбира какви танци ще се играят – класически балет, автентичен фолклор, модерен или джаз-балет и т.н. В този смисъл театралните афиши не дават адекватна информация, което тотално подвежда зрителя. Ако там примерно, пише „Хамлет” от Уилям Шекспир с режисьор Стефан Москов, аз лично вече ще очаквам, че може да ми се наложи да гледам комедия, в която банда нудисти си правят кални номера на самотен остров, а накрая всички загиват при изригване на вулкан.
Ако някой ми беше казал, че в това представление персонажите са облечени в пижами, че актьорите се състезават в бързо надговорване и че цялото действие е като филм, с изхвърлен всеки 10-ти кадър и като така действието тече малко припряно – определено щях да си похарча времето и парите по друг начин.
Аналитично погледнато за мен постановката има два пласта – хумористично-забавен и втори, да го нарека „режисьорски”. На развлекателната плоскост имаме забавление и хумор от добра класа. Добавките в текста, задявките с публиката, комичните детайли са поставени стилно и изискано. Геговете са направени с остроумие, изненадват с хрумванията и не може да се отрече, че предават на публиката ведрост и лекота.
Осмиването на провинциализма у героя на Карамазов идва в повече. Режисьорът вероятно не е обърнал внимание, че 90% от публиката са млади хора, наскоро преместили се в столицата. Наблягането на тези елементи просто ги обижда. За късмет на всички те изобщо не се усещат за това.
На второ ниво в пиесата режисьорът Москов показва умения на майстор в занаята. Той умело използва елементите на тетралното изкуство в крайни състояния, експериментира и провокира зрителя, макар че бих предпочел да не го беше правил.
Костюмите - сами по себе си са ужасни, нещо средно между пижами и комбинезони на работници в млекоцентрала. Навярно е трябвало да приличат на клоунски дрехи, но у нас не съм виждал на живо клоун с такъв костюм, поради което и публиката не ги разпознава като такива. Вероятно е режисьорът да е напъхал актьорите в тези нелепи дрехи и по друга причина - за да дадат контраст с Роксана и така да подчертае централната й рола в пиесата. За целта Роксана единствена е облечена в прилични дрехи, що-годе адекватни на епохата и мястото й в обществото.
В театъра времето на сцената върви в обичайното темпо. Ако двама души на сцената се срещат, поздравяват и ръкуват, това става горе-долу със същата бързина и за същото време, за което ние го правим в реалния живот. Москов обаче посяга на това табу. Всякакви паузи между движенията и репликите на героите са премахнати, скъсени, а самото изговаряне и преместване или помръдване на актьорските тела е максимално забързано. През повечето време представлението е като филм, който превъртаме на компютъра, като в добавка му и променяме скоростта на проиграване.
На финала темпото намалява до нормално, съответно на драматичните равносметки, които спохождат персонажите. Към този момент изпълнителят на главната роля героично е претворил всички заръки на своя режисьор и най-вече онази да остане без глас като заклет фен след софийско дерби. За разлика от писалата преди мен Елена ще кажа, че Донков сам си е виновен като се води по щуротиите на Москов, които наистина могат да го оставят без глас.
Москов за пореден път доказва, че е талантлив и оригинален режисьор, но в тази постановка експериментаторските му забежки определено го дистанцират от публиката с предпочитания към по-традиционни театрални форми.

Хубаво, но не блестящо. Който харесва стила на Теди Москов и е свикнал с изразните му средства, няма да съжалява, че е гледал тази постановка. Но мисля, че повечето хора няма да я възприемат. Основна причина според мен е че половината текст не се разбира, а той е в мерена реч. На моменти трябва да се забавя темпото и да се говори по-ясно.Всичко върви в такъв бесен ритъм, че се притесних дали Деян Донков ще издържи до края, чисто физически . И той не издържа - най-важният финален монолог мина между другото. Човек остава с впечатлението, че бързат да си изговорят думичките и да си ходят. Иначе сценографията е страхотна и през цялото време има разни гегове, пластика, дребни жестове и въобще характерни за Москов всевъзможни изразни средства, които остават в съзнанието. Но основният смисъл и посланието на оригиналния текст се губи някъде в скороговорката на актьорите.

Не се лъжете да гледате тази постановка! Прехвалена БОЗА!