Какво са всички ежедневни драми за хляба ни, за завистите ни, за подслона и покоя ни?
Какво са всички забрани и всички свободи на различните държави и царства?
Какво са всички надежди и всички страхове?
Какво е смъртта пред ЛЮБОВТА на едно момиче и едно момче!?! Дим, сянка, „пара от въздишки жаловити...” когато съм потопен в ЛЮБОВТА на моята Жулиета в ей тази чудна вечна възраст – шестнайсет години и ни секунда повече!
Когато бях малко момче копнеех да бъда голямо момче. Рисувах рисунки в които държа ръката на момиче с рокля на принцеса, а около мене се разхожда кучето ми „вълча” порода. Когато станах голямо момче знаех в себе си, че трябва да обичам лудо едно момиче в този свят и се чудех къде ли живее сега, по коя ли улица стъпва, на колко ли години е всъщност. Бях сигурен, че е една, единствена, че е родена за да я срещна. Когато Земята почна въртейки се около Слънцето да увеличава цифрата, отчитаща възрастта ми, забелязах, че се появява болезнено несъответствие между годините на които ставах и годините на които бях вътрешно убеден, че съм. Вече на трийсет и няколко осъзнах, че в себе си съм на шестнайсет и че това усещане не се променя. Шестнайсетгодишен съм всъщност, поне зад тленната маска на плътта. Това е моята възраст, това е моята вечност. Стои си в мен непокътната, удивена, че датата на календара отброява- 41, 42, 43, 44, 44...
Това е тайната на тази история – тя разказва за всеки един от нас, когато е бил на шестнайсет, за как е на шестнайсет и за как ще остане на шестнайсет. Това е историята на Ромео – момчето с луда любов, с луда кръв и бърз замах на острието на рапирата си. Това е и историята на онова момиче, на тази малка Жулиета, която с непобедима решителност взривява всички прегради заприщващи устремния поток на любовта. За да се потопи Ромео в нейната всепоглъщаща любов, за да се потопи Жулиета в екстремната сладост на неговата любов!
Какво са всички ежедневни драми за хляба ни, за завистите ни, за подслона и покоя ни? Какво са всички забрани и всички свободи на различните държави и царства? Какво са всички надежди и всички страхове? Какво е смъртта пред ЛЮБОВТА на едно момиче и едно момче!?! Дим, сянка, „пара от въздишки жаловити...” когато съм потопен в ЛЮБОВТА на моята Жулиета в ей тази чудна вечна възраст – шестнайсет години и ни секунда повече!
И ако открия моята Жулиета на един бал, на една улица или в дъното на тъмен коридор – развяваща победоносно конската си опашка и тайно играеща все още на кукли... и ако открия тази моя Жулиета, кой може да ме спре и кой би посмял да ме спре да се гмурна в ЛЮБОВТА и да отсвиря целия останал илюзорен свят!
Петринел Гочев