В своя "Тимон" Шекспир е най-зрял и с още по-голяма яснота и категоричност от всякога, с още по-непримирими конфликти, ни разтърсва с тревожните си мисли за бъдността на света, за небозримата схватка на властта с морала - морал не само на управляващия, но и на всички онези, които са в неговото обкръжение - на всички онези, които легитимират същността на обществения трибун, на вожда. Неизчерпаем е проблемът за властта над масата, и произтичащите от това материални блага…

Развитието на сюжета поддържа висок градус на напрежението, провокира гражданската съвест, под угрозата на непрекъснатото съмнение - ще дойде ли някога жадувания час - "часът, човек да бъде честен?"...

Тук си дават среща водещите конфликти в цялата драматургия на Шекспир - за властта и индивида, за вожда и масата, за мястото на човека в изкуството, за човека и природата… За вечните човешки страсти!…Явно, Шекспир и до края на живота си на престава да е Шекспир, който следва единствено своя неподправен път на творец и гражданин!…