Стефан Цанев

НЕ ДОПУСКАЙ НИКАКВО НАСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ!

„Процесът против богомилите" е най-съдбовната моя творба. Тя предопредели живота ми. Пишейки за еретиците, аз станах еретик. Еретик във всякаквия смисъл на тази дума. И смирено понасям произтичащите от това последици.
Писах тази трагедия през есента на 1968 година – след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия. Пражката пролет не бе контрареволюция, а идея за „комунизъм с човешко лице", но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилската ерес.
Богомилството не е разрушителна ерес, за каквато я представят. Богомилството е морален коректив на нашата тогавашна църква, станала слуга и опора на деспотичната светска власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните; богомилството е бунт срещу всякакъв вид деспотизъм, духовен и политически...
Радвам се, че 47 години по-късно, почти половин век след написването й, трагедията се възкресява в Народния театър. Надявам се, че и днес посланието ѝ ще бъде чуто, защото при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа – идеята на богомилите за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека е свръхнавременна идея.
Всяко време ражда своите богомили. Ние – поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството – ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс.
На зрителите пожелавам да се водят в живота си от девиза на богомилите: „Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич!"

Георги Марков:

В разкапаната от интриги и заговори държава на Борил богомилското движение се развива с нова мощ. То е духът, който дири обновление, духът, който протестира от позициите на фанатичен идеализъм. Влиянието на ереста е толкова силно и неудържимо, че Борил е принуден да вземе мерки и през 1211 година свиква известния Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 година осъжда богомилското движение, а водача му, поп Стефан, праща на кладата.
Подобието на двата процеса дава хубавата идея на Стефан Цанев да отстрани от пиесата си понятието „време", като разположи действието на процеса в повече от 10 века. Така в течение на процеса на сцената се явяват куп исторически лица от разни епохи и драматургическото стълкновение между тях ни демонстрира ярко стълкновенията между идеите във всички времена. Но което е още по-важно, всички реплики в пиесата са документални. Това са цитати от църковните, историческите и богомилските книги. Сигурно Стефан Цанев е хвърлил огромен труд, за да превърне историята в диалог.
... Пиесата носи плътта на Шекспирова пиеса, при която от всеки връх се открива бездънна пропаст. И всичко това потопено в страхотната мистерия на българското Средновековие.
Спомням си, че пиесата ме разтърси от дъно. Малко е да кажа, че бях във възторг от онова, което Стефан Цанев беше написал.
И не е негова грешка, че всичко това, за което се говори в пиесата му, има наистина абсолютно съвременно звучене. Дори и самата забрана да се постави пиесата му кореспондира напълно със забраните и изгарянията на богомилските книги.
                                                                                                                             август 1978 г