Пиесата има посвещение: „На актрисата Йорданка Стефанова, с поклон.“ Поклоних й се вътрешно през 2007 година, когато в пиесата ми „Бяс“ (постановка на Пламен Марков) Йорданка изпълни зашеметяващо ролята на Божия. Тогава си казах, че за актриса с такъв диапазон трябва да се пишат роли. Тази монодрама е подарък за Дана и нейната дарба.
Боян Папазов

Вгледайте се в тази жена!
Вслушайте се в езика, който говори!
Не я ли разпознавате?
Тази даскалска сага не е ли и ваша?
Не сте ли и вие супер герой в подобен мизерен интелигентски екшън?
Не сте ли ежедневно разчекнати между чудовища и музи?
Как се справяте с трагикомичния шпагат на живота?
Валентин Ганев

Парадоксално… желанията, копнежите, страстите, словоизлиянията застиват в Голямото Млъкване, в Тоталното Мълчание, за да се взреш в себе си, да осъзнаеш, че не си това, което мислиш, че си. Да потърсиш себе си, да се изгубиш и точно когато решиш, че си се намерил, да откриеш, че си се припознал… И така до безкрай да се питаш: Коя съм аз, откъде идвам, къде отивам? Кой определя поведението ми? Аз самата? Хората, които обичам? Тези, на които не им пука за мен? Аз ли съм господар на съдбата си или съм жертва на „обстоятелствата”?...
Букет от неувяхващи въпроси – подаръкът, който Боян Папазов поднася на мен и всички нас.
Йорданка Стефанова