Думи на автора: „Имало едно време едно село - хубаво като цялата българска земя. Казвало се Близнаково и в него живеели четирима братя близнаци, еднакви като четири тухли, от един калъп извадени.” – Така започва моята пиеса „Приказка за калпаците”, написана преди 45 години, играна от театрите на всички български градове, а и в много чужди държави... Освен с оригиналното си заглавие, тази моя театрална приказка е известна като „Четиримата близнаци”, „Щръклица” и с други наименования, а сега разбирам, че моят приятел режисьорът Стефан Поляков я е „кръстил” с името „Облог за мома”, което много ми хареса.

В театъра, а и в живота се случват неща, които ни се струват невъзможни, а стават... Важното е да се случват, да стават само хубави неща. Да не се водят войни, а в мирните дни да няма бедни и гладни хора както у нас, така и по целия свят.

Към това ни приканват и театралните представления. В повечето от тях, както и в моята пиеса побеждава доброто. Тук облогът за мома спечелва не разбойникът, не алчният кръчмар, не и забравилият родния си кът чуждопоклонник, а работливият и верен на обичта си момък, който може да ни служи за пример. Много важно е тази истина да ни се повтаря поне в театъра, понеже животът ни се пообърка и в него често печелят не най-добрите...

Нека направим живота такъв, какъвто е  в приказките!