В спектакъла оживяват най-колоритните образи на Чудомир. Пъстрият, архаичен и омаен език гали ухото и ни връща в един забравен свят. Веселие и смях изпълват залата, звучи прекрасна музика, вихрят се танци, костюми плетат шарена българска шевица... И за да сме актуални с времето, в което живеем не сме пропуснали и политическите вълнения на Чудомировите герои -  „То беше някога... Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване - кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше. А сега...”