Постоянният стремеж да преодолееш самотата, да усетиш до себе си другия е показан в комедията „Прелестите на изневярата” с усмивка, през подчертаване на абсурда и недоразуменията, които правят от живота ни поредица от вицове. Обичаме или просто панически искаме да не сме самотни, обичат ли ни или просто партньорът ни няма друг избор?
Ако искате да се посмеете с нас, ако искате да се усмихнем над нерешимите си емоционални усложнения, ако искате да надмогнете привидната непреодолимост на своите проблеми – това е вашият спектакъл.

Знаем, че темата за изневярата е третирана чрез всички жанрове в историята на драматургията – от древногръцките трагедии до съвременната сатирата и фарса.
Тя категорично е застъпена и в Библията чрез една от десетте Божи заповеди: „Не прелюбодействай!”.
Нашият автор, обаче, не си служи нито със законите на драмата или трагедията, нито с острието на сатирата, нито с подигравката и кикота на фарса. Не си служи в чист вид, но на много места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И въпреки това, той гледа на героите си с разбиране, обич и умиление, без да им спестява неудобните ситуации, конфузните състояния или жалките реакции.
Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, мислено е поставено в кавички от автора. „Прелестите на изневярата” съвсем не са чак толкова прелестни. Стремежът на човека към разнообразие, любов, страст или щастие чрез изневяра е съпътствано от неудобства, терзания, страхове, подлост и лъжи и в крайна сметка остава непълноценен, недоизживян и някак недостоен. „Това е положението”, сякаш ни казва авторът. „Такива сме от Адам и Ева до нас самите. Не сме ангели, слаби сме, страстите са по-силни. Нека се погледнем чрез героите на пиесата и да се примирим със себе си.”

Йосиф Сърчаджиев