В луксозния Сентрал парк уест хората не мислят за пари, но са също толкова пълни с копнежи, колкото навсякъде другаде.

Историята е по УдиАлъновски остроумна и смешна. Авторът с особена мекота търси разбиране за техните усилия да оправят поне малко обърканите си съдби.

Никола Вандов

За седми път се срещам с невероятното творчество на Уди Алън. След „Смърт” (Театър „Диалог”), „Бог” (Театър „Диалог”, ДКТ „К. Величков” – Пазарджик и ДТ „Н. Коканова” – Ямбол) и „Секскомедия в лятна нощ” (Театър „София” и Младежки театър „Н. Бинев”), сега се обръщам към една „бърза” комедия в стила на немите филми. И не съвсем. Всъщност всичко в „Сентрал парк уест” отново е гарнирано с много невротична сексуалност, примесена с хумористична психоанализа, с неочаквани обрати и... с естествен край... Една Чеховска пародия, в която „пушката гръмва”, но не убива, а само ни разсмива, стига да не сме от улучените... И така: кумирът Бергман е тук със своите „Сцени от един семеен живот”, но защо ми се струва , че главните герои напомнят за Граучо Маркс и Бъстър Кийтън... Уди Алън отново успява да погледне на живота ни отстрани и да ни накара да се усмихнем, дори да се посмеем на нашите амбиции, стремежи и любови, които много често са поредните илюзии в нашия забързан и истеричен свят.

Вярвам, че пиесата на Уди Алън, със своя чудесен диалог, изпълнен с невероятно чувство за хумор и поставящ проблеми, в които често се преплитат ревност, любов, изневери, засегнато честолюбие, илюзорни мечти, е чудесен повод за създаването на театрален празник, който да достигне до почитателите на театралното изкуство в цялата страна.

Бойко Илиев

режисьор