„Дневникът на Ева” е преработка на едноименния разказ на Марк Твен,

„Направих си пластична операция” и „Прогноза за изнасилванията” са от ТВ-предаване през 1988 г.,

„Един обикновен ден" е играна за пръв път в Театро Нуово в Милано през 1986 г.,

„Една самотна жена” е от цикъла „Тя, къщата, леглото и църквата”.

          „Тези едноактни пиеси и монолози са определено комични и гротескни. Ние, жените цели 2000 години само сме плакали. Нека най-сетне се посмеем, пък било и над самите себе си… Молиер казва: „ Когато гледате трагедия, вие се вживявате, съчувствате и плачете. После се връщате у дома и казвате: „Как хубаво си поплаках тази вечер.” и заспивате здрав сън. Социалното значение на видяното в театъра се е изпарило.” Но ние ви караме да се смеете, а за това е нужен буден мозък. В него лесно се забиват гвоздеите на смисъла. Надяваме се тази вечер някой или някоя от вас да се прибере в къщи с пирони в мозъка”.

ФРАНКА  РАМЕ