Класическият текст на Яворов ни отвежда сред равностраннния бермудски триъгълник на Истината, Свободата и Щастието.
Дълго критата тайна в семейството на Сава Попович е превърнала мълчанието в норма. Задушила е чувствата. Утаила е вината.

От тъмните вълни на миналото – с разтворена паст, безмилостно - се надига Истината. Тя може да облекчи съвестта, да предизвика краткотрайна гордост, да разчисти лъжата, да причини опиянение от Свободата, но и разрушава Щастието, къса родовите връзки.

Дали наградата да си свободен не е огромната и необятна лична самота? И дали цената да не си самотен е в ежедневното пребиваване сред ясната лъжа, категоричния компромис, видимия порок?

През мрежата на годините Яворов говори на днешния зрител с възхитителната лекота на човек, прозрял миналото и бъдещето с тревога за настоящето.