В Библията се казва, че някой ден Господ ще прати на земята глад и жажда. Ала не глад за хляб и не жажда за вода.
Жажда за думи.
За смисъл някакъв.
Днешният Човек се лута някъде сред купищата безсмислени думи, сред говоренето нахалост, плямпането, лута се, все повече губи ориентир къде е, все повече забравя за своите мерки за смисъл, все по-сам е, все повече се изтрива, заличава, зарива под тонове бърборения, дави се в някакви усти, челюсти, които само говорят, говорят, говорят...
А когато открие друг Човек, подобен нему, тогава си спомня, че някога, много отдавна, когато Словото е имало смисъл, е могло да дава живот.
Да създава. И да твори.
И от този момент насетне Човекът трябва да направи избор – да продължи ли да живее както преди, или да започне нещо друго...


коопродукция с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”