„Чудесна неделя за Creve Coeur“ е написана през 1975 – осем години преди Тенеси Уилямс да напусне света при нелепи обстоятелства в хотел в Ню Йорк. Както обикновено става при големите автори – той сякаш пише все една и съща пиеса. И в нея все по-ярко припламват основните му философски теми и нежното му съчувствие към трудно приспособимите към прагматичното битие романтици. Неговите Бланш от „Трамвай Желание“, Лора от „Стъклената менажерия“, Хана от „Нощта на игуаната“ сякаш непрекъснато се прераждат във всеки следващ женски персонаж. Такъв е случаят и с Доротеа – наивно отдадена на една несъществуваща любов. Чрез сюжета на „Чудесна неделя за Creve Coeur“ Уилямс фокусира вниманието върху една сутрин и срещата на четири жени. С комична ирония и голяма нежност, той умело изследва кошмара на самотата, необходимостта от човешка връзка, както и неизбежните компромиси, които човек трябва да направи, за да премине през „дългото надбягване с живота“. И четирите героини в пиесата са квинтесенция на Тенеси Уилямсовата алхимия на характерите и натрапчивия аромат на повехнала роза, понесен към безнадеждния и бързо настъпващ залез на романтиката.
За мен потъването в чувствено-ироничния свят на Тенеси Уилямс винаги е рисковано творческо приключение. Въпреки ясните ориентири, винаги има опасност вълната да те захвърли на непознат бряг. Въпреки натрупания опит, всеки път внимателно и дори плахо открехвам вратата към Уилямсовия лабиринт – тази алхимия от страдание, ирония, жизнелюбие и понякога мрачен хумор. Но усилието си заслужава – заради преминаването през портала на един зашеметяващ талант.
Здравко Митков