Украинският драматург Александър Мардан е роден през 1956 г. във Владивосток. Завършва математическа гимназия и морско инженерство в Одеса. Първата си пиеса „Списъкът на очакванията" пише през 2003 г. Следват „Опашка", „Последният герой", „Дъщерите майки". През 2010 г. пиесите му „Котки и мишки" и „Нощта срещу Свети Валентин" са включени в престижната Антология на украинската драматургия, а през 2011 г. пиесата му „Чайки пият чай", известна като „Аншлаг" или „Историята на едно покушение", е обявена за една от десетте най-добри пиеси на Общоруския конкурс за драматургия „Действащи лица".
Освен участник в множество театрални фестивали и лауреат на редица престижни награди, сред които „Н .В. Гогол" (2010), Ал. Мардан е пълномощен представител на театралното биенале „Нови европейски пиеси" (Висбаден, Германия) в Украина, дългогодишен организатор на международната театрална конференция «Руският театър в Украина» и съпредседател на борда на международния театрален фестивал «Срещи в Одеса».
Пиесите му са играни в 14 страни, сред които Русия, Великобритания, Израел, Унгария, Латвия, Румъния.
Автор е на пет книги проза и драматургия, последната от които е озаглавена „Десет пиеси, които разтърсиха света".

За кого и за какво е тази пиеса? Тя е за театъра. Желанието да играем е органична част от човешката природа. А театърът е една от любимите игри. Тази пиеса е за хората, които произнасят чужди думи с чужд глас. Понякога са принудени да ридаят, когато им се смее, и да се смеят, когато им се плаче. Такава им е професията – да мамят. Достоверно. Иначе и ние след Станиславски ще кажем: „Не вярвам".
Животът прилича на театъра, а театърът – на живота. Но между тях има една съществена разлика... В театъра можеш винаги да се върнеш...
Александър Мардан