В основата на този проект е пиесата на австрийската авторка Верена Канаан „Ах, ти , мила Ана“. Действащите лица са Ана -прислужница и Госпожата-актриса. Две жени в едно и също пространство, които не се срещат, не се засичат нито веднъж и нямат нито един диалог. Формата е монологична. Засегнати са темите за самотата, зависимостта от другия, силната неосъзната привързаност, стигаща до обсесия, която може да доведе до много крайни действия. И тук вече се засяга темата за свободата. Дали, когато вече няма зависимост, защото причинителят е отстранен, човек е свободен или остава в плен на другия в своето съзнание и съществуване завинаги. В основата на техните взаимоотношения стои любовта, необходимостта на едната от другата и житейските събития, които връхлитат двете жени. Езикът на прислужницата е спонтанен, по плебейски първичен, смешен. Госпожата е аристократка, звезда, живяла в големите теми на изкуството. Изключително интересно и провокиращо е и подзаглавието на пиесата-фуриозо за жадна за игра актриса. Фуриозо-термин в музиката, означаващ необуздано, яростно, който е приложен във всички компоненти на спектакъла. Чрез майсторски написания криминален сюжет, актрисите изграждат своите образи като използват много богата палитра от изразни средства. Текстът поставя и въпроса за второто ни Аз-има ли път, ако го загубим ,възможно ли е да бъдем без другата ни половина. Доколко сме себе си и доколко сме някой друг, когото много повече бихме желали да бъдем, и доколко това фуриозно желание може да ни подмени, убивайки нашето друго аз. И така, криминалният жанр, темите за рутината, зависимостта, свободата, облечени в хумор и представени фуриозно могат да достигнат до всеки един зрител.