Режисьор: Ели Кирил Колева
Асистенти: Владимир Матеев, Ради Стоянов, Аделина Желязкова
Сценография и костюми: Ива Славкова, Екатерина Андреева
Композитор: Алекс Атанасов
Плакат: Божидар Йорданов

Текст: Бертолт Брехт
Превод: Константин Илиев

Бащата на булката: Анастас Миланов
Майката на младоженеца: Боряна Илиева
Булката: Моника Динова
Сестрата на булката: Елена Вълчева
Младоженецът: Йоан Колев
Приятел на младоженеца: Мартин Илиев
Жената: Александра Дамянова
Мъжът: Николай Калъчев
Младият мъж: Цветослав Нецовски

В пиесата „Сватбата на дребния буржоа“ драматургията е завъртяна около една сватба, по време на която се разпада целият живот на младоженците – и метафорично, и буквално.
Текстът на Брехт е замислен като директна атака срещу привичките и навиците на буржоазната общност, срещу сплетните и клюките, които си шепнат един за друг по ъглите, срещу широките усмивки, с които се поздравяват, срещу себепоказването и себенатрапването, срещу дълбоката омраза, която всъщност се изпитва към другия, към чуждия. Срещу хората, които с всички усилия поддържат облика на едно общество, в което същински не вярват и което ненавиждат. 
Общество, което, парадоксално дори, се изгражда чрез негатива си – чрез тайното ненавиждане, чрез привидния, „домашен“ бунт, чрез усещането, че вкъщи, на тихо, без да ни чуят, без да ни видят, можем да излеем цялата си омраза, да прокълнем всички, да се забравим. И има нещо страшно еротично в това цялото усещане за домашно беззаконие, еротика, която се просмуква навсякъде, с която се пропиват стените, мебелите, масите, но всички се преструват, че не я виждат, табуират я, дори, въпреки че тя е пропълзяла и под булчинския воал...
Защо? Какъв е смисълът от това общество? На какви закони робува то? На нагонни или на морални? Докога ще издържи да крие тайните си? 
И все пак, може би, само може би, ако истината излезе на бял свят, ако някой извика, че булката е бременна, ако строшим всичко, ако извадим на показ тъмнината, може и да има възможност за промяна...