Моята безгранична любов …” е вълнуваща история за любовта и страха от нея. Силната любов, която пламва между Дон Бъкър – млад незрящ мъж, и странното момиче Жил поставя на изпитание житейската им зрялост, както и степента на свободата, която са способни да понесат.
         „Аз не се съжалявам! Не ме съжалявай и ти! Ако искаш, застани до мен срещу тази бяла врата и нека помълчим преди да я отворим… Дори да не намерим ключа, ние трябва да опитаме – желанието ще ни стигне! Към тебе води тя, към мене води тя – вратата, към другия, врата към другото, където в равновесие от вземане и даване ще сме си нужни. Аз имам свободата да се влюбвам и да избирам своите окови от задължения и отговорности. Да преобразявам и да ме преобразяват. А ако искаш някога да си заминеш, просто затвори вратата към своята душа. Няма да те съдя, че ме нараняваш, защото знам, че ме обичаш, но търсиш своята свобода … „