"ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ"
е първият моноспектакъл на Иван Юруков
В него звездата на Народния театър "Иван Вазов"
отново вдига високо летвата пред себе си, потапяйки
се в необятния и отговорен свят на моноспектакъла.
Сценарият е създаден по сборниците съвременни
разкази "Малкото име на дните" и "Тиква" на
Александър Урумов, а музиката е дело на
Михаил Шишков - баща.
По комичен начин текстът ни превежда през истински човешки несгоди, връща ни към изначалния замисъл, към човещината, към природата. Чрез историите, които героят разказва, авторът прави един своеобразен разрез на търсещия човек - една дисекция на съвременното общество. Възприеман като странен неудачник, героят на Иван Юруков изобличава човешките слабости, като оголва до болезненост своите.
"Текстът ме привлече със своята истинност. Движен съм от желанието да създам една емоционална експлозия, която да разтърсва със своята откровеност" - споделя Иван Юруков, който е и режисьор на спектакъла.
"Най-голямата ми надежда е много бързо да се отървем от онова време, дето всичко в него е временно, нетрайно. Няма да ни липсва това временно време.”
Из "ПИЛЕТО, КОЕТО КАЗВА КУ"
"Пилето, което казва КУ" се оказа доста изненадващо. Базиран на разкази от сборниците "Малкото име на дните" /2012/ и "Тиква!" /2013/, този текст беше на прилично ниво и можеше да бъде поставен на сцена още преди три години. Само че нещо не му достигаше. Беше като вкусна торта, на която й липсва черешката. Става и така, но друго си е с черешка. Героят ми разбира езика на животните и си говори с птиците, но не разбира езика на любимата си жена и трудно си говори с нея.
Александър Урумов
Много стойностно изживяване! Монологът е предизвикателство за всеки артист, но Иван Юруков се справи блестящо. Представлението е много актуално, тъжно, тъй като отразява действителността ни, но представено по наистина забавен начин, в което аз дори намирам оптимизъм. Препоръчвам на всеки да го гледа. Това е една от най-добрите постановки в София.
Одобрение 59 от 115 гласа
Стела
15.11.2020 20:02 ч
13
Много силен Моноспектакъл! Въздействащ, динамичен, завладяващ, докосващ сетивата неусетно и дълго време след това. А играта на Иван Юруков - брилянтна! Единственият Актьор превъплатил се в безброй персонажи за миг, карайки те да си мислиш през цялото време на действието, че заедно търсите пилето, което казва КУ.
Препоръчвам на всеки да посети спектакъла!
Одобрение 178 от 346 гласа
Петя Костова
08.11.2020 22:49 ч
12
Страшно въздействаща постановка. Иван Юруков ни заплени с монолог, който ни напомни за едно простичко минало,за обърканото настояще и за това колко малко му е нужно на сърцето. Плакахме,смяхме се и си тръгнахме умилени от залата в Хага. Ние 300те сплотени българи в чужбина.
Препоръчвам горещо!
Одобрение 176 от 344 гласа
Алис Инджеян
27.10.2020 21:45 ч
11
Вдъхновяващо от началото до края, води към дебрите на най-големите страхове, надежди, тъмни и необитаеми кътчета на човешката душа. Запомнящо се преживяване благодарение на майстоството на Иван Юруков!
Одобрение 175 от 343 гласа
Анелия
27.10.2020 21:27 ч
10
Изключително ярко изпълнение на Иван Юруков.
Хареса ми, кара те да се замислиш. Гледайте го, заслужава си!
Одобрение 176 от 344 гласа
Йоана
27.10.2020 21:14 ч
9
Изключителна игра на Иван Юруков и много въздействаща постановка - браво!
Одобрение 177 от 345 гласа
Биляна
27.10.2020 20:54 ч
8
Хареса ми - впечатли ме актьорската игра на Иван Юруков, но също така ми допадна и идеята. Препознах се в някои от изиграните случки и вярвам, че всеки би видял себе си или моменти от живота си гледайки постановката.
Одобрение 177 от 345 гласа
Денис Ставров
20.11.2019 17:50 ч
7
Плаках и се смях, в рамките на тези 90мин. Всичко е много точно, на място и съвсем на ТИ с днешното състояние в нашата Държава. Споменати са много болни теми за всички нас, които удрят право в сърцето на зрителя. Повече от 60 пъти играна и публиката е още жадна за този моноспектакъл - Това е ясна и красноречива оценка. Музика, сценарий и декор - страхотни. Адски впечатлен съм и след няколко дни ще гледам постановката за втори път.
Одобрение 180 от 348 гласа
Александър Бижев
30.12.2018 18:04 ч
6
Когато бях гледал тази театрална постановка направих асоциативната мисловна връзка с човекът и позицията му сред останалите - в постановката монологът описваше персонаж, вярващ, честен и невиждащ смисъл в обратното - сигурен в себе си човек, човек решил да бъде, а не чува някой друг, човек с много от Ида и с малко от Егото. Подлостта на останалите е толкова видима за честния герой, че той се е отдръпнал от това да прави видимо за някого несъзнаваното му поведение . Думите кога нямат значение - когато сме наясно със самите себе си, но комуникативния конфликт с останалите ще е налице винаги, когато в диалога единият не познава себе си ...
Одобрение 193 от 361 гласа
Масова публика
29.12.2018 01:11 ч
5
Времето на масовата публика не е ценно...т.е. безценно е и затова с удоволствие го отделя за кратък коментар на видяното и чуто на сцената. А именно - достъпен и достатъчно дълбок текст без да претендира излишно за дълбока философия, поднесени елегантно 'житейски клишета', брилянтно включване на чалгата като провокация за изтънчените вкусове и намек за ежедневието на голяма част от народонаселението. И най-важното от края на постановката - остава надеждата.
Иван Юруков се справи повече от добре...с публиката ;)
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане