Няколко човека стоят до едно дърво и чакат Годо... Говорят си, споделят си, размишляват за света и пак чакат Годо... Има ли, няма ли го! Къде е? Ще дойде ли? Може би да... Може би не... Не чакаме ли цял живот Годо?! И ако чакаме значи винаги нещо ни липсва. Всичко това в едно от най-знаменитите драматургични произведения на всички времена.

За мен “В очакване на Годо” е вечният опит на човека с времето, разкъсван между скуката и екстаза. С възрастта не толкова умствените ни способности се притъпяват, колкото тази сила на отчаянието, чийто чар и смехотворност не сме съумявали да оценим в младите си години. Ако един единствен път си тъгувал без причина, значи си тъгувал цял живот без да го съзнаваш.
“В очакване на Годо” е един от жестовете на идеята, че тайната на човешкото създание се покрива със страданията, на които се надява.

Лилия Абаджиева