Това не е просто спектакъл по текстове на Гогол, това е поредната експедиция на Сфумато в света на един автор. На хоризонта на нашето търсене се провижда фантасмагоричния гоголев силует, загърнат в прочутия си шинел, боязливо пристъпващ по всемогъщия Невски проспект – гигантската витрина на империята, където всекидневно дефилира Петербург.

Този град-призрак, налуден проект, вдъхновен от образа на небесния Йерусалим, Гогол припознава като свърталището на демоните и дяволите. Всред тях живеят човеците на Гогол – всички до един негови двойници, порождения на неговите страхове, копнежи и разочарования. И те, като своя създател, стоят пред загадката на битието – като Давид срещу Голиат, като Едип срещу Сфинкса, като охлювът срещу планината.

Бълнуват живота си на ръба между двете бездни – космоса и микрокосмоса, видимото и невидимото, съня и будността, опиянението и отчаянието. Зад трогателната сериозност, с която настояват да постигнат предназначението си, да изпълнят дълга си към феномена живот, наднича утробния страх от капаните на същия тоя живот. Женитбата като един от най-древните битийни капани, срещу който човешката мравка панически брани интимното си пространство. В балаганното, ексцентрично извечно движение на „божествения механик”, следата от единичното човешко действие произвежда ефекта на светулката през юни: светва и угасва.

Но милиардите просветвания изписват в мрака, може би невнятното за нас изречение на някакъв промисъл. Геният на Гогол освобождава интуицията ни за парадоксални, фантасмагорични прозрения, по-истинни от правата логика. Като догадката, че успехът е форма на смърт, а провалът – шанс за възкресение. Как другояче можем да проумеем човека като същество, което се стреми към щастието – и бяга от него, когато го срещне?

Маргарита Младенова
Иван Добчев