Както винаги, става дума за Любов. За не/способността ни да я разпознаваме, признаваме, преживяваме и отстояваме. И за всички смешни недоразумения и неразбирателства, които това сладко и мъчително чувство води със себе си. Както и за не/възможността да разпознаваме Красотата – и в живота, и в изкуството.
В Месина (Сицилия, Италия) пристигат принцът на Арагона (Испания), незаконният му брат и още двама благородници от континентална Италия. В къщата на техния домакин Леонато има две неомъжени млади жени – мълчаливата Херо и неспособната на мълчание Беатриче. Каква по-добра възможност да срещнат любовта в лицето на познати младежи, но все пак – не от близкото обкръжение?!?!?! Трудно изказващият се Клавдио и неспиращият да говори Бенедикт са чудесни женихи за тях! И принц Педро веднага влиза в ролята на сватовник. Какво ще произлезе е въпрос не само на случайност, но и на „контролиран” хаос. Както става и в любовта, впрочем...
Тази постановка е плод на уъркшоп върху драматургията на Шекспир. Основата е текстът на пиесата „Много шум за нищо”, но ще разпознаете и реплики от „Укротяване на опърничавата”, „Ромео и Жулиета”, „Двамата веронци”, „Бурята”. Включих тези откъси поради тяхната смисловата свързаност, тъй като Шекспир сякаш е писал една огромна мега-пиеса с различни части и вариации.
2014 е годината на Уилям Шекспир. 450 години от рождението на най-великия драматург на човечеството! Повод за огромна радост!!!
След началото на репетициите се оказа, че имаме причина и за тъга – напусна ни преводачът на цялото творчество на Шекспир (което, само по себе си, е постижение в световен мащаб!), нашият блестящ поет, драматург и сценарист – Валери Петров. Радостта и тъгата се смесиха в едно сладостно и мъчително усещане за пълнотата на живота. Както става и с любовта, впрочем...
Посвещаваме този скромен труд на светлата памет на двама от великите ни Учители. Докато ни гледат отгоре, се надяваме да им доставим приятно забавление, както и на бъдещите си зрители!

На Тях: Поклон!

На Вас: Приятно гледане!
Петър Кауков