Сатиричният театър трябва да представя Аристофан – прародителя на комедията. Онзи, който свързва опиянението на античните хора и богове с осмислянето на битието и историята. Аристофан създава театър толкова векове преди нас, че сегашният зрител се прекланя и замисля пред драстичната липса на фактора “време” в театъра и човека. Как е възможно една пиеса, писана толкова отдавна, да бъде толкова жива и актуална.

Строгата политика в нея, бликащите човешки отношения, завършените характери, комичните ситуации и пълната адекватност към съвременния свят показват колко велик е авторът. Колко велик е театърът в своята мисия да пренася това слово през вековете.

Земните царства се сменят, но животът все не става по-благосклонен към човека. Създават се утопии, които винаги рухват от компромиси и престъпления. С усещането за края на времето да се върнем в началото на театъра. Сега, когато хората са в края на човешките си възможности, да се вгледаме в далечното минало, когато сме мечтали да станем хора, да създаваме добри светове.

Сега ние знаем, че театърът остава една последна крепост на живото изпълнителско изкуство и нека в него звучат идеи на големи автори като Аристофан. На тази мечта и професионална загриженост посвещавам предложението си да поставя “Жените в Народното събрание” в Сатиричния театър. И пак в опит и пределни усилия да откривам своя театър заедно с актьорската трупа.

Мариус Куркински

 

АРИСТОФАН

(ок. 450 – ок. 385 г. пр. н. е.)

Точните дати на неговото раждане и смърт не са известни, а са установени приблизително по някои сведения в произведенията му и от други исторически източници. За живота на Аристофан, който е съвременник на продължилата с десетилетия Пелопонеска война, се знае малко. Баща му се е казвал Филип, а майка му Зенодора. Смята се, че Аристофан е имал двама сина – Филип и Арар, които също били комически поети. В някои документи се споменава и още един негов син - Никострат или Фелтер, също комедиограф, но до нас не са оставали сведения кое от двете имена е истинското и съществува вероятност Аристофан да е имал четирима сина. Според някои изследователи Аристофан е роден в Егина или в Родос, или дори в Египет, въпреки че съществуват доказателства, че той е бил пълноправен гражданин на Атина. Но независимо къде е роден, Аристофан, повече от всеки друг гръцки поет, е атинянин до мозъка на костите. Това се проявява и в темперамента, и в езика, и в заявените му граждански убеждения. Аристофан е написал 44 комедии, от които авторството на четири е спорно. До наши дни са оставали единадесет комедии и множество фрагменти. Аристофан започва да пише комедии съвсем млад, около двадесетгодишен. Първата от тях - „Пируващите”, която не е достигнала до наши дни, била поставена през 427 г. пр. н. е. и вероятно, заради младостта на автора била подписана от неговия приятел Калистат. От името на Калистат излизат и двете ранни комедии „Вавилонци” и „Ахарняни”. Следват „Конници”, „Облаци”, „Оси” и „Мир”, които характеризират първия период в творчеството му до 420 г. пр. н. е. като необуздана политическа сатира. Пиесите „Птиците”, „Лизистрата”, „Жените на празника Тесмофории” и „Жабите” оформят втория период до 400 г. пр. н. е. и са значително по-сдържани и умерени.

„Жените в Народното събрание” е написана 392 г. пр. н. е. и заедно с „Плутос” принадлежи към последния етап от творчеството на Аристофан. Според легендата последните си две комедии „Аелосикон” и „Кокал” той подарява на сина си Арар, за да помогне на кариерата му.