Това е историята на малкото сираче Фън, което е грозно и нещастно китайче, но след срещата с Небесния дракон в момиченцето разцъфват невидимите на пръв поглед черти и вече животът му се променя с тази вълшебна намеса. Злите хора, тровили през цялото време дните на едно дете с жестокост и грубост вече не могат да влияят и Фън от робиня се превръща в принцеса.

Действието се развива в Китай и на пръв поглед не усещаме българските навици, традиции, чертите на националния ни характер. Но всъщност древната далечна държава като място на действието се оказва твърде условно, защото то е по-скоро рамка, но не и определящо повествованието. Историята на робинята Фън и на жестоките й господари – Сюн и Тиенчи, е всъщност нов прочит на Пепеляшка. Сблъсъкът на добро и зло, скромност и алчност, и победата на доброто е несъмнено сред водещите теми в детските приказки. По този повод мнението на специалистите е, че в този текст авторката освен доброто въвежда и един сравнително неразработван сюжет – за жестокостта, характерна не само за древността, но уви, пуснала здрави корени и в съвременността. Любопитен е опитът й да разкрие подигравката и иронизирането на физическите недъзи. Героинята й Фън е с твърде неугледна, дори стряскаща с грозотата си външност, но надарена с други, невидими за окото черти, които започват да се забелязват само след използването на вълшебните дарове на Небесния дракон.

Този благодатен текст е използван максимално професионално и претворен на сцената по един вълшебен начин. Деца и възрастни не отделяха поглед от смяната на картини, от цветовите фантазии на сценаграфията, костюмите и куклите, от развитието на действие, пренасящо те в един уж съвсем друг и непознат свят, а като се замислиш... май толкова близък до нас. И както написа един колега – досега най-яркият му спомен от куклен театър е срещата с Доню Донев преди доста години, но от сега нататък ще помни „Фън и Небесния дракон”.