Различните народи имат различни национални герои - Дон Кихот, Робин Худ, Гаргантюа, Супермен и т.н. Нашият национален герои, харесва ли ни това или не, се нарича Бай Ганьо.
И ни се налага да живеем цял живот с този факт. А ако ти се налага да живееш цял живот с някого, по-добре е да разбереш кой е той, отколкото да се правиш, че не съществува. Невъзможно е да игнорираш някого, който всеки ден ти се усмихва от съседната врата, от телевизора, от кулоарите на парламента и министерския съвет, от огледалото, когато се огледаш сутрин ... И в ушите ти зазвучават безсмъртните слова на поета: „Жив е той, жив е..."
Театърът е, или поне може да бъде увеличително стъкло, лупа, или микроскоп, или маса за дисекция, или магическа кутия, или просто казана театър. Но ако е вярно, че светът се разделял с миналото си смеейки се, може би може да бъде и лекарство. Опитайте!