Пиесата на Лорка „Домът на Бернарда Алба” е считана за един от шедьоврите на автора. Тя е класическа драма за репресията, прелъстяването и предателството в семейство без мъже, където животът на жените се определя от строги културни и социални табута. След смъртта на съпруга си, Бернарда Алба налага осемгодишен траур на своите пет неомъжени дъщери, като ги обрича на ненавистно съжителство в мрачната семейна къща. Нагнетяваното напрежение ескалира в подтиснати желания и страсти, насилие, лудост и смърт. Това е спектакъл за сблъсъка между личността и обществото, между личните копнежи и потребности и обществените изисквания, отправени към отделния индивид. Спектакъл за потиснати страсти и сексуални желания, за човешката жестокост, за любовта и свободата като непостижими състояния.

Федерико Гарсия Лорка е вероятно най-значимият испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-съществените творби в световната поезия, превеждани на десетки езици. Той е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. и умира на 19.08.1936 г., като става най-печално известната жертва на Испанската Гражданска война. През 1919 г. Лорка отива в Мадрид, където остава петнайсет години. Напуска университета, за да се посвети изцяло на своето изкуство. Пише пиеси, организира театрални постановки и фолклорни фестивали, чете поезията си пред публика и събира стари народни песни. През този период Лорка става част от групата испански писатели, художници, музиканти и хора на изкуството, известна като "Поколение 27", включваща Салвадор Дали и Луис Бунюел. Те увличат младия поет в сюрреализма. В ранните етапи от творчеството си с групата са били близки и Пабло Неруда, Висенте Уидобро и Хорхе Луис Борхес.