Конфликт все пак има. И той, подобно други постановки в тоя тестър, е между мъжа и жената, по-точно между майката и бащата в условията на голямата европейска държава без граници, в която Детето сякаш се загубва за родителите си... или за един от тях. Новият градски българин е с единия крак извън България.

Апокалипсисът може да бъде мислен не само като катастрофа, но и като откровение. В заглавието на Георги Господинов "Апокалипсисът идва в шест вечерта" има вътрешно напрежение и несъответствие, защото и в двата си смисъла понятието проблематизирз видовете време - и историческото и особено личното... Още по-проблемно е часовото измерване, което придава прекалена условност на твърнието "точно в 6" вечерта. Но заглавието е най-малкият проблем за театралността на тази пиеса, чиито липси се пренасят и в спектакъла на Маргарита Младенова в Малък градски театър "Зад канала". Въпреки безупречната медийна сценография, въпреки експресивната музика, кореспондираща с "убийството на акордеона", въпреки прекрасните гласове на актьори, очевидно радващи се на добрия литературен текст... но оставащи (или оставени от режисьора) в ролята на рецитатори. Защото в представлението има литература, има картинност, но липсват театрално изразени конфликти, които да съберат всичко именно в една сценична, а не друга някаква, цялост. Все пак - гледа се и се слуша с удоволствие. Дали е театър или нещо друго - важното е че не те оставя безучастен на прага на "следчовешкото"...