Тъжествуваме над маските си. Тържествуваме в празниците си. Тържествуваме в ролите си. Тържеството ни е безконечно, пищно и ненаситно. Тържествуваме дори когато сме тъжни. Да изгубим в тази изтощителна битка със себе си и да се предадем на пътуването с ладия по реките на трудноизречимото. „Тържество на самотата“ е спонтанно модно ревю-шоу на вечното човешко бягство да признаем пред себе си обикновени и, понякога, изкривени от значение страхове. То е среща на няколко привидно налудничави жени, които дълбоко в себе си вече не искат да носят костюм, колкото и да е красив и зрелищен той, и искат да размажат грима си и с усмивка да се надсмеят на до болка познатите си женски „проблеми“. Танц в опита да се приплъзнем по ръба на бръснача, да го оставим да ни драсне и в откровения миг на болката да засияем малко по-честни и повярвали. В празненството на собствената си самота, където можем да чуем и най-неясните си гласове, да сънуваме най-шантавите си сънища и да бъдем по-близко до измеренията на наивността и съкровеното – в любовта към самия живот като единствен вълшебен еликсир.
 
 Катерина Георгиева