Човек зад волана. Наближава полунощ. Небето е осеяно със звезди. Луната е нова. Пътят блести. Сребърната мантинела – също. Бялата лента между платната трепти като струна, като докрай опънатите нерви на ужасно закъснял шофьор. Край магистралата летят почти невидимите тъмни силуети на сгради и дървета. Знаците диктуват своите наставления с ритъма на метроном. Билборд изскача с безмозъчното си послание – време е за пазаруване! В далечината бензиностанция свети като крясък.

Господин Кьоних натиска до край педала на газта. Гумите свистят. Той е сам в своята кола. Сам с мислите си, сам с онези, които са го довели до този момент. До този съдбовен момент. Иска му се да се отскубне от спомените си. Да подиша спокойно. Пулса си да укроти. Но не успява. Безпощадни мисли го връхлитат и пленяват, и той им се предава. Нахлуват спомени, които толкова би искал да забрави. Една целувка неочаквана край Берлинската стена, плач на бебе, подводна тишина в градския басейн, рояк от пеперуди шарени...
Там горе звездите пулсират и Кьоних намалява скоростта. Ще спре на бензиностанцията. За да зареди и за да се разсее от нахлулите като оси в душата образи. И от звездите. А после... После той отново ще потегли... в посока на великия момент! Какъв е той? Ще разберете.