Червената шапчица е мръсница, трите прасенца са мързеливци, а Питър Пан е подозрителен елемент, който влиза вечер в тъмните стаи на децата – едва ли има нещо по-забавно от иронизацията на класически приказни герои и точно това е отправната точка на Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка. Вторият опит в драматургията на автора на Пеперудите са всъщност изтребители ни потапя в свят на черен хумор, ирония и купища забавни препратки към други произведения. В него оперативните дежурни служители на Ада и Рая разследват случая с измръзналото и обгорено тяло на малката кибритопродавачка Дагмар. Кои са виновните за смъртта й и при какви обстоятелства е настъпила тя трябва да установят призованите разказвачи. Случаят обаче не може да бъде претворен от познатия ни Андерсен и се налага да го заместят покойните поети Омир в хекзаметър и Тупак Шакур – във фристайл. Да, пиесата е абсурдна, но решена без излишна ексцентричност от режисьорката Ида Даниел. Мъртвата Дагмар не толкова ни дава повод за размисъл, колкото забавлява с опита си да опровергае една измислена реалност с друга. Безспорно интересни са комико-драматичните превъплъщения на актьорите в нея. Изобщо пиесата е успешен опит за модерна драматургия без претенции за прекалена сериозност.