"Сутрин.Някъде на морския плаж.Влиза майка на две деца, които вече са на плажа, но не се виждат.Тя е натоварена с плажни атрибути и най-различни чанти-повече, отколкото може да поеме. Духа силен вятър.
-...Мартине, Данчо, какво стана бе, майко, бе?! Защо бе, божке, напряко все ми правите?...Да умра ли искате? Още не сме седнали, и вече ми го разтупкахте пулса...изтръпна ми главата, всичко... Защо-кажете ми-от сутринта ме морите бе, да му се не види и почивката, и чудото.... -....Много поздрави имате от баща си...Чухте ли?Данчо, Мартине, чухте ли какво ви казах?...Че имате много поздрави от баща си... /крещи/Чухте ли ме бе, мама му стара?.... ...На кого говоря аз,бе?А?Така като ме гледате на кого мислите, че крещя?С кого съм дошла аз тука?На ненормална да ви изглеждам... ...Нали виждате, че говорих по телефона?!...Защо ме влудявате,бе... Баща ви ви поздравява...Защо бе, божичко, ме докарвате до ръба границата, да се потя тука...да треперя, кръв да ми протече, тумор да се появи, да заседне някъде.Да умра.Това ли искате?..."

Откъси от пиесата на Камен Донев