„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, втората по хронологичност пиеса на Пейо Яворов, има драматична история. По време на генералната репетиция на пиесата за премиерата на 17 септември 1912 е обявена мобилизация за Балканската война, възвестява я актьорът Атанас Кирчев, убит по-късно на фронта. Затова и представлението се изиграва за първи път година по-късно – на 12 октомври 1913. Режисьор е Павел Ивановски, а в ролите се изпълняват от Сава Огнянов, Елена Снежина, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева и Васил Кирков.

Месец и половина след премиерата в къщата на улица „Раковски“ отекват двата фатални за поета изстрела, любимата му Лора е мъртва, а Яворов – ослепява и прекрачва в своята последна трагична година. Житейският сюжет, по-страшен и от антична трагедия, хвърля своята тежка сянка върху пиесата. Тя е изиграна 20 пъти и последното й, дневно представление, се изиграва на 19.10.1914 след погребението на Яворов.

За втори път пиесата е поставена от Хрисан Цанков на сцената на народния театър през 1939 година, а после чак през 1979 г. – от режисьора Пантелей Пантелеев.

Проф. Михаил Неделчев, най-знаковият изследовател на Яворовото творчество, нарича „Когато гръм удари“ „недопрочетената и недоизиграна пиеса на Яворов“.