Драматично-куклентеатър „Иван Радоев“ – Плевен ви кани на на един уникален спектакъл, по време на който ще се докоснете до вълшебството на Шекспир. „Цимбелин“, който се представя за първи път в България, е поставен от многократно награждаваната Лилия Абаджиева. Суперпродукция, в която на сцената оживява магията на Звука, Светлината и запомнящата се актьорска игра на Стоян Радев, Генадий Николов, Сергей Константинов, Адриан Филипов.
Действието ни отвежда в Британия по времето на Римската Империя. По мащабите на своя замисъл плевенският "Цимбелин" е истинска суперпродукция. Такова е внушението, което създава респектиращата със своята импозантност, красота и закодирана знаковост сценография, великолепните стилни костюми от елизабетинската епоха, чийто автор е художникът Васил Абаджиев. Ролите се изпълняват само от мъже - Стоян Радев, Петьо Кръстев, Генадий Николов, Георги Енчев, Сергей Константинов, Адриан Филипов, Васил Асенов и дебютантите от класовете на Стефан Данаилов и Ивайло Христов - Васил Витанов, Асен Данков, Георги Кацарски и Антъни Пенев.
"В поетично отношение романсите на Шекспир стоят извънредно високо. Никъде Шекспир не се е показал по-смел и по-независим, отколкото в тези драми, никъде не е създавал по-сложна хармония на асоциациите.Но ако в трагедиите си Шекспир върви от макрокосмос към микрокосмос, от целия световен ред към отделния човек, то в трагикомедиите художествения стимул е в противоположна посока - от отделния човек към целия световен ред. Съвсем очевидно е, че Шекспир търси хармония и тази обща тенденция на неговото творчество се проявява не само в утопизма на неговите развръзки, но и в художествения строй на пиесите. Шекспир търси хармонията след трагическия опит. В ''Цимбелин'' героите са тласкани от неразбираеми за тях превратности. За развръзката се явява едно божество, по-скоро да загатне, че зад това, което наричаме случайност се крие един принцип на доброто, чийто действия са за нас неведоми. В един прогнил от клевета и владетелски прищевки двор, злоба, лековерие, подозрителност, корист; благородството, искреността и една невъзможна в своята романтичност любов. В 'Цимбелин'' има почти религиозна символика: преход от благополучие към нещастие и накрая възстановяване на нравствения ред. Героите преминават през очистване и духовно възраждане, ознаменуващо победата на християнския дух, респективно на доброто. ''Цимбелин'' увлича със стремителни събития и необикновени ситуации. Действито се развива в древна Британия. Макар и формално историческа, това е легенда с приказен дух.Кралят Цимбелин, женен за красива, но зла и коварна жена, за която този брак явно не е по любов. Тя е замислила да ожени сина си Клотън за дъщерята на Цимбелин. Когато нейния план не и се удава, тя решава да лиши Имогена от покровителсвото и благоволението на баща и. Една от сюжетните линии на драмата облогът на Леонат с Якимо е заимствана от ''Декамерон'' на Бокачо, така Шекспир ни пренася в Италия в епохата на ренсанса. По-късно се явява мотива с Беларий, похитил двамата синове на краля .Шекспир прехвърля действието отново в дворцова атмосфера и добавя мотива за отчуждението на краля от своята дъщеря. Мотивът за дългата раздяла на Имогена и Леонат се прехвърля върху братята на Имогена, откраднати от двора като малки деца. По-късно пасторалното и приказното се нарушават със събития от национален и държавен мащаб. История, приказност, пасторални сюжети са преплетени така, че обладават романически характер. Както и в трагедиите времето е обобщено: това е и минало и настояще и човешкия живот въобще. Структурата на драмата е отражение на най-древните митове за вечния кръговрат на явленията: природата преминава през фазите на цъфтеж, увяхване и отново и пак цъфтеж. В ''Цимбелин'' несъмнено Шекспир следва идеята за надмогване на доброто над злото, утвърждава необходимостта от възстановяване на справедливостта като, единствена възможност за подредба на света."
Лилия Абаджиева

Автор на снимките е Иван Абаджиев.