„Мерсие и Камие“ е първият роман на Бекет, писан след Втората световна война и също така първият писан на френски. Може да се каже, че е преход към зрялото му творчество и нещо много важно за мен – подстъп към писането на драматургия. Именно при писането на този роман Бекет си дава сметка, че идеите, които иска да изрази, биха намерили своята плът на театралната сцена. Затова и този текст е смятан за предтеча на „В очакване на Годо“. Аз от първи курс (а и от преди това) имам любопитство към абсурдистите и темите, с които се занимават. Тогава първият ми годишен изпит по режисура беше върху „Кралят умира“ на Йонеско. След като съвпаднаха обстоятелствата, че задача ми по режисура за трети курс е създаване на драматургия от роман и обявеният конкурс на Сфумато, реших, че сега би било най-благодатно да опитам да навляза в света на Бекет. Именно защото от една страна това е негов роман, носещ в себе си драматургични качества и от друга – сравнително ранна негова творба, сметнах за добре това да е материалът за първия ми опит върху този автор.

В света, който изгражда Бекет, всички илюзии, всички паравани, прикриващи истината, са снети. Той иска да изправи своя човек пред цялата истина, колкото и болезнена да е тя. Само тогава той би могъл да израсне, да прозре нещо отвъд баналното, отвъд болката, отвъд собствения си провал да извлече познание. В близкото ни минало на няколко пъти са се случвали такива събития, които са предизвиквали човечеството да застане лице в лице с истината за себе си. Времето, в което е написан „Мерсие и Камие“ е пример за това – може би най-голямата катастрофа в съвременната история, след която светът не е останал същият – Втората световна война.

Днес също живеем в период, който изисква от човека да се спре, да запита сам себе си кой е, какво е сторил, накъде отива и може ли да продължава така.

Много важно беше актьорите, които ще играят двойката персонажи Мерсие и Камие, да са творчески тандем, по някакъв начин да имат обща биография на сцената, „да се усещат“ казано на театрален жаргон. Те двамата, освен че поотделно са много добри актьори, притежават и това качество за партниране помежду си. След като и двамата проявиха любопитство към проекта, остана да избера и актьора за „третия персонаж“. Важно беше той да е от друго поколение, млад актьор, за да е безусловно усещането, че „третият персонаж“ е като от друго време, странник, чужд на Мерсие и Камие. Така в екипа дойде и Георги Сиркатов.

Ростислав Георгиев