Творчески екип:
Превод Маргита Гошева
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценограф: Петя Боюкова
Композитор: Петър Дундаков
Сценична пластика: Мариана Йотова
Вокален консултант: доц. Лилия Илиева
Фотограф: Георги Вачев
Плакат: Радослава Боор


Участват:
Ивана Папазова, Димитър Банчев, Атанас Атанасов, Мариана Йотова, Боряна Братоева, Елена Кабасакалова

Анотация:
Флорънс Фостър Дженкинс не може да пее, нито нота. Тоновете й са безнадеждно нестабилни и ужасяващо фалшиви, не навлиза в тона меко и плавно, а загребва като с булдозер, тембърът й е ужасен, тя няма чувство за ритъм и е напълно лишена от усет за стил и фразировка. И въпреки това тя се превръща в една от най-големите звезди на музиката през двадесети век. И умира усмихната, усмихната и доволна от бляскавия си и неповторимо екстравагантен живот.
Да, мисис Дженкинс е бездарна певица, лишена от всякакъв певчески талант, но именно тази липса на дарование, съчетана с изключителната любов към красотата и величието на изкуството я превръщат в икона, даваща сила и вяра на всички онези, които мечтаят за блажения допир до голямото изкуство, но не се осмеляват. Истинската история на най-бездарната певица на света е красив и сложен урок по вдъхновение, мъдра приказка, в която вълшебното съкровище, заровено дълбоко в сърцето на Флорънс, е Вътрешната истина. Вътрешната истина, непоклатима и категорична, е оная искряща жизнена сила, даваща неизчерпаема енергия и воля на певицата да продължава напред и да отстоява непреодолимото си вдъхновение, да се бори докрай с всички онези клакьори на хулата и подигравката, накацали по трибуните на гламурния й живот, да отстоява душата си, която иска да пее. И нищо не може да я спре, и никой никога не може да каже, че не е пяла.
Стайко Мурджев


Награда „Икар“ за режисура на Стайко Мурджев
Награда „Икар“ за поддържаща мъжка роля на Димитър Банчев
Награда „Златен кукерикон“ 2020 за спектакъл

Номинации за награди „Икар“:
В категория “Водеща женска роля” – Ивана Папазова
В категория “Поддържаща женска роля” – Елена Кабасакалова
В категория “Сценография” – Петя Боюкова