Духът на мъж, прострелян с две стрели в гърба, наблюдава и коментира разследването на смъртта си. Удобният обвиняем е налице. Уликите също. Дали очевидното е най-вероятното?

Криминалният сюжет обаче е само поводът да се разкрие зародилият се социален проблем – равенство или заслуги по достойнство? И кой ще определя кои са достойните? И изобщо нужен ли е нов обществен ред?

Ситуирането на действието в различно историческо време отстранява емоционално зрителя и превръща невинната криминална история в политически театър. Песни, танци, каскади, перкусии и по детски променен изговор на някои от думите създават допълнителна дистанция, която допуска присъствието на различни гледни точки на зрителя и предполага неговото съдействие. Визия – едновременно конкретна и универсална, която допълва спектакъла без да го обсебва.

Единството на слово, звук и визия допълват спектакъла, за да зададат заедно въпроса „как трябва да живеем?”.

Ана Луис Нориега