Един призрак със сигурност не е приятна компания за дълго пътуване. Възможен е обаче и по-лош късмет.

Например – да не можеш да  избягаш от онзи, който  ще  разгадае всичките ти тайни.

Шерлок Холмс е такъв неприятен спътник. Подозирам, че и за създателя си, сър Артър Конан Дойл, е бил такъв.  След като е бил създаден, детективът застанал до родителя си като сянка. Ако беше реална личност, Холмс непременно би разобличил Артър Конан Дойл за черните му помисли. Най-малкото би го обвинил в неблагодарност. Защото уважаемият сър, спечелил слава и пари, благодарение на измисления от него детектив, имал  амбиция да бъде не само автор на криминалета.  Затова започнал да възприема Холмс като Баскервилското куче, което тича по петите му с оголени челюсти. Артър Конан Дойл наистина е написал забележителни творби в други жанрове, но надали някой, особено днес, би ги прочел, ако не знаеше за Холмс. И ето че този факт се превръща в мотив за престъпление. Артър Конан Дойл се опитал да убие Холмс. Негодуващите читатели обаче дали знак на писателя да разбере, че и за него няма живот без детектива. Писателят бил принуден да възкреси Холмс и двамата продължили съвместния си път нататък в сговор и омраза.

Така или иначе Артър Конан Дойл принадлежи към кръга на неуспелите убийци. В това отношение делим с него една каюта. Не можем да убием лошите си тайни, нямаме ловкост да се освободим от ония, които ги знаят… И така – пътува корабът. Ще ми сипете ли малко бренди?

Юрий Дачев

„Криминалният сюжет и театърът си приличат в смелостта, с която разкриват злото, а когато театърът се заеме с криминална история, злото няма никакъв шанс.”

Бина Хралампиева