Силата на човешката личност като пример за нейното собствено развитие и като пример за развитието на другите. Това е посланието. Да се извисиш до върха на своите възможности и с въжето на своята опитност да дадеш възможност на другите да се извисят до своя собствен връх. Защото именно всичките тези постигнати върхове са пътят към вечното стремление на човека, към Мечтания свят, към Горния свят, към Света на изкуството -  там, където ние, човеците, сме това, което искаме и можем да бъдем.

            Динамиката на този спектакъл, който бяга от полето на разказа и се стреми да тича, да скача и да пада в полето на сугестивното, на непосредственото, на конкретните усещания и случвания, освободени от своята обстоятелственост, единствено способни да осветят „тъмното” на нашето подсъзнание и да го изпълнят със „светлото” на нашия Дух.

            Окото на зрителя пътува стремително и дълго за да влезе колкото се може по-дълбоко до личностното на лицето на актьорите, да стигне до същностно човешкото на техните същества. До магията на срещата на човеците. Тези, които сътворяват света на изкуството и тези, които имат нужда от света на изкуството. Независимо дали съзнават или не съзнават тази нужда. Музиката, тази изначалност, тази звукова словестност с която сме надарени от природата е неумолима. И непобедима. Защото е във всеки един от нас.

            Динамично конструктивното чувство,  няма да позволи на спектакъла да остане в плен на „културното” – дори с цената на пристъпване на неговите граници. Ще работи с граничното и в граничното за да постигне необходимата „живост”. Скок и полет. „Грабването” трябва да осигури съпричастността на гледащия и слушаштия, а не логиката и основанията, не неговата образованост и информираност. Не е и неговата подготвеност или неподготвеност.

            Как?

            Като това, което виждаме е чуваемо, а това, което чуваме е видимо.

Времетраене: 75мин