Валентин Красногоров е майстор на парадоксите. Той умело създава напрежение от първите минути на действието и държи публиката в това напрежение до края на последната сцена. Трудно е да се предположи изхода на една или друга част от историите му - те са непредсказуеми. С цел да се "отклони" зрителя от преждевременни "решения", за да приспи неговата бдителност, авторът често използва елементите на детектива, на комичните ситуации, въвежда напрегнати, драматични сцени, и така умело ги редува, че понякога "щастливият край" се обръща рязко с рухването на всички надежди. И обратното - от тоталната разруха внезапно разцъфва красиво цвете. И странно нещо - колкото една ситуация е по-невероятна, толкова е по-близо до живота, до нашата действителност. Може би в това се крие успехът на пиесите на Валентин Красногоро.

Представлението е композирано от четири едноактни комедии: Да доживеем до вдругиден, Прелестите на изневярата, Семейни сцени и Ние никога не се караме, в които руският писател Валентин Красногоров ни въвежда в многопластовите взаимоотношения на съвременното семейство, където с много хумор и неприкрита ирония ни разкрива неизбежни препятствия, дори невъзможности за едно безоблачно съвместно семейно съществуване. Сатиричните ситуации редуват по един странен, но любопитен начин любов с омраза, обожание с ненавист, привързаност с непоносимост, радост със страх. Парализиращият страх да не сгрешиш, да не си заподозрян, да не бъдеш обичан. Героите правят невероятни планове за действие, но както често се случва сами попадат в собствените си капани. Представлението е пъстро откъм емоции, също като самият живот.