Спектакълът е направен по повод знаменитата 100-годишнина от връчването на Нобеловата награда за химия на Мария Склодовска-Кюри. Посветен е на откривателите - Пиер и Мария Кюри, чието изключително призвание на учени дава на човечеството познание от фундаментално значение. Тук  научното и творческото вървят ръка за ръка.  Представлението е лаборатория. Ще превърнем химията в театър, театърът в химия и после отначало. Светът не прониква тук. Слънцето също. Ние имаме своето слънце, което мъждука, свети, грее... И хапе. Имаме своята луна, която се пълни,  изгрява и сълзи.

Човек се ражда на определено място, на определена земя и сред определени хора. Те са корените му. Те са му дали това, което ще покълне от него. По-късно той ще се срещне или няма да се срещне с точните хора на точното място и в точното време. Ще бъде под тяхното влияние и той самият ще им влияе. Понякога тези срещи са изключителни. Като тяхната. Събрала две изключителни същества в едно изключително призвание - да бъдат откриватели; да се извисят над материалното и да се устремят към звездите, към висотата на своя морал - моралът на посветилия се не на себе си, а на живота на учения, решил да даде на човечеството всичко, на което е способен без да се спира пред нищо.

Щом като известни причини предизвикват известни последици, то елементите на симетрията на причините трябва да се търсят в предизвиканите последици. Ако определени последици предизвикват определени асиметрии – то тези асиметрии трябва да се намират в причините, които са предизвикали тези последици. Този принцип не може да бъде обръщан – най-малко практически. Значи, последствията могат да бъдат много по-симетрични от причините.