КАЗИМИР И КАРОЛИНЕ – ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ПАНАИР
 
Австрийският писател, белетрист и драматург Йодьон фон Хорват (1901–1938) е известно и ярко име в немско-езичната литература от средата на ХХ век. В пиесата си „Казимир и Каролине“ той стремглаво ни въвежда във въртележката на живота. В нея, като в атмосферата на панаир, има и стремително издигане, и трагично падение, и любовни трепети, но и много жестокост, злоба. Има мигове на отчаяние, но и на търсена светла илюзия. Тъкмо в такава атмосфера на крайна екзистенциалност или на светла надежда се завърта въртележката на взаимоотношенията между персонажите. Техен център е любовта на главните герои Казимир и Каролине. Бурна или притихнала, тъжна или вдъхновяваща – тя обагря целия панаир на живота в пиесата и така донася на сцената високата поезия, силния хуманизъм, стремителната жажда за отблъскването на човека от дъното на живота.
КАРОЛИНЕ. Често човек изпитва такъв копнеж по нещо… а после се връща с пречупени криле. Така животът си продължава, сякаш човека въобще не го е имало…
 
КАРОЛИНЕ: Често човек изпитва такъв копнеж по нещо… а после се връща с пречупени криле.Така животът си продължава, сякаш човека въобще не го е имало…
 
С музиката на Георги Георгиев - група "Остава"
Музиканти на сцена :
Хари Бояджиев - китара
Мартин Пенчев - тромпет
Ивайло Запрянов - барабани